След проведения едноседмичен полеви палатъчен лагер на нос Хана, о-в Ливингстън, геолозите д-р Стефан Велев и д-р Камен Бонев и техните колежки бразилката д-р Кристин Тревисан от Чилйския антарктически институт и проф. Шафак Алтънкайнак от Техническия университет в Истанбул, откриха пет нови за Антарктида фосилизирани флористични останки. Те са с възраст около 90 млн, год., което е началото на къснокредната епоха, когато на сега заледения континент са расли субтропични гори и са господствали динозаврите. Те са мигрирали от Патагония до Антарктическия полуостров по временен островен мост, който тогава е съществувал на мястото на пролива на Дрейк. По този мост от Антарктида, някои от растителните видове, появили се за пръв път там са достигнали до Южна Америка. В края на мезозойската ера Антарктида е бил един зелен континент, пълен с живот.
      Изследванията на българските геолози и чуждестранните им колеги спомагат за решаване на глобални научни проблеми като връзката на най-южният континент с Патагония и миграцията на растителните и животински видове в края на мезозойската ера, когато е най-топлия период в цялата фанерозойска история на Земята.

     Събитието бе открито от проф. Едгардо Вега, зам. директор на INACH, който говори за сътрудничеството между чилийската и българската антарктически програми.... След това д-р Реинер Каналес от Департамента по култура и образование, представи инициативите и културните изяви на чилийската полярна програма – Антартиканос, както и двете енциклопедии, излезли от печат през миналата година.
От българска страна г-жа Мариана Симеонова (БАИ) запозна присъстващите с дейността на България в Антарктика и представи книгата „Антарктида – студеният юг” на проф. Христо Пимпирев.
      Г-жа Гергана Лаптева (БАИ), представи програмата за култура на Българския антарктически институт (БАИ) – Екоантар и двете си книги „Непознатата южна земя” и „Посока юг – пътуване към Антарктида”.
Сред гостите бяха и българските учени проф. Георги Рачев и доц. Александър Сарафов, както и двама членове на турската антарктическа експедиция, които преди броени дни се завърнаха от Ледения континент.
       На семинара бяха обсъдени следващите стъпки в сътрудничеството и културния обмен между антарктическите програми на Чили и България. to edit.

/04.06.2018/ Проф. Христо Пимпирев и Гергана Лаптева, представиха новите си книги пред многобройна публика в чешката столица. Събитието под надслов «АНТАРКТИДА - ЛЕДЕНА ЛЮБОВ» бе организирано от г-жа Галя Тодорова, директор на Българският културен институт в Прага.

Проф Христо Пимпирев запозна аудиторията с интересни истории от книгата си „Антарктида – Студеният юг” и разказа за ежедневието и работата на българските учени на остров Ливингстън.

Гергана Лаптева представи алманаха „Непознатата Южна земя- Terra Australis Incognita”, събрал повечето известни досега географски карти на Антарктида от Средновековието до наши дни.

На събитието присъстваха г-жа Таня Асенова - Секретар в Българското посолство в Прага, както и проф. Душан Ямни, директор на Чешката антарктическа фондация.Проф. Пимпирев връчи специални награди на изявени студенти българисти от Карлоивия университет в Прага и Масариковия университет в Бърно.Гостите могат да разгледат и едноименните изложби до края на месец юни в сградата на Българският културен институт в Прага.

http://www.bki.cz/?lang=bg

Как изглежда лятото сред вечните ледове? Разказ за живота и работата на група мъже и жени, отдалечени на хиляди километри от цивилизацията - сред вечните ледове и девствената природа на остров Ливингстън.



Вижте в документалния филм на
Ема Константинова - сценарий и режисура
Румен Василев - главен оператор
Олег Василев - оператор дрон
Христо Пимпирев - продуцент

31 май 2018 г., 19,00 ч. в ауд. 272 на Софийския университет „Св. Климент Охридски” – Ректорат
бул. „Цар Освободител” 15

На тържеството в Софийския университет по случай 24 май в препълнената Аула Магна на Алма Матер проф. дгн Христо Пимпирев изнесе академичното слово на тема „Антарктида – еволюцията на един континент и еволюция на българското присъствие”.
В края на словото си проф. Пимпирев отбеляза, че „oт Първата българска антарктическа експедиция изминаха 30 години. Това е нищожен период от 1300-годишната история на нашата държава и незабележим в еволюцията на Антарктида. През това време нашата малка балканска страна доби правото да определя съдбата на цял един континент и заедно с още 29 държави да управлява 1/10 част от планетата. Всичко започна като една мечта, затова нека да мечтаем! Нека загърбим омразата, която напоследък лесно ни сплотява! Да вярваме, че доброто ще победи! Да не се обръщаме назад, а да вървим напред към светлината! Напред! Науката е Слънце!”

Цялото академично слово на проф. Пимпирев, може да прочетете тук

В рамките на експедицията бе реализирана разнообразна научна програма: Проучване на полезните изкопаеми и вкаменените организмови останки в района на п-ов Хърд; Проучване на нематодите в почвената покривка; Създаване на информационна база данни за изследване на сеизмичността и структурата на о-в Ливингстън. С помощта на прецизна апаратура, монтирана върху дрон бе съставен фотогравиметричен модел на ледниците, за следене на тяхното движение и определянето на степента на затопляне на климата в Западна Антарктида.

• В залива пред базата бе монтирана мареографска станция с висока чувствителност  
• Първата извън територията на България, с която ще бъде следено морското ниво, приливно-отливните колебания и ще предава данни в глобалната океанографска мрежа.
• По съвсем нова образователна методика, разработена съвместно с учени от Университета в гр. Бейжа (Португалия), бяха сглобени 8 робота, които чрез сензори събраха данни за локалните климатични параметри. Това ще позволят виртуално изследване на Антарктида направо от класната стая.
• Съвместно с българските изследователи, в базата ни работиха и трима учени от Португалия, двама от Испания, двама от Турция, един от Аржентина и един от Монголия.