 Фотоизложбата е посветена на 110-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Испания и 30-годишнината от съвместното изследване на Антарктика.
Експозицията бе открита от директора на Българския антарктически институт , проф., дн Христо Пимпирев и посланика на Кралство Испания в България, Н. Пр. Алехандро Поланко Мата. На събитието присъстваха и посланиците на Аржентина Н. Пр. Алфредо Нестор Атанасоф и Бразилия Н. Пр. Мария Фонтенеле Реис.
0 Comments
 29-та Национална антарктическа експедиция достигна о-в Ливингтън.
Шестимата наши антарктици – Йордан Тодоров, Атанас Пелтеков, Емил Иванов, Петър Сапунджиев, Николай Николов и Камен Недков, след двадесет-дневна карантина в чилийското пристанище Пунта Аренас, бяха превозени от испанския научно-изследователски кораб „Сармиенто де Гамбоа“, заедно с един тон храни, два и половина тона гориво и 6 тона строителни материали, за изграждането на модерния лабораторен модул, започнато през миналата година. Корабът отплава от Пунта Аренас през нощта на 20 февруари и се е движел с намалена скорост поради силния вятър и високите вълни в Пролива на Дрейк, който разделя Южноамериканския континент от Антарктида. В района на базата снежната покривка е била незначителна, което е позволило разтоварването на голямото количество багаж да се извърши бързо с полифункционалната машина ¨Manitou¨, дарена от «Асарел-Медет». Това се случва в необичайно за нормален сезон, време – късното астрално лято, когато обикновено, сезонните бази, каквато е нашата, се затварят. Предвидено е за краткия, около месец, престой на базата, експедицията да извърши ремонтно-възтановителни работи по постройките и съоръженията, увредени, от суровия климат през дългата полярна зима и да започнат, доколкото е възможно строителни дейности, по изграждане основите на лабораторния модул. Освен това ще бъдат взети данните, от разнообразната научна апаратура, която автоматично регистрира множество метеорологични, сеизмични, атмосферни и мареографски събития, през зимата, когато базата е необитаема. Творбите на учениците от V, VI и VII клас на 96 СУ "Лев Николаевич Толстой", които участваха в проекта от програмата ЕКОАНТАР на Българския антарктически институт, достигнаха Полярната ни база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. В местността нос Хана те бяха показани в уникална по рода си изложба под открито небе, със съдействието на част от членовете на 28-та Българска антарктическа експедиция. Районът е обявен за природен резерват, тъй като там гнездят редки видове птици, има пингвинови колонии и лежбища на тюлени.
Паната са изработени изцяло от екологични материали като ориз, леща, семена чиа, яйчени черупки и др., което представлява т.нар. екологичното изкуство или „еко арт“. Това е съвременна форма на изкуство, насочена към творене в синхрон с околната среда. С изразните средства на декоративното изкуството учениците пресъздават своята гледна точка към красотата, растителния и животински свят на Антарктида. Чрез подобни художествени изяви се надяваме проблема за опазване на природата на Ледения континент да достигне до повече хора и всеки един от нас да се замисли с какво би могъл да помогне за запазване на уникалните екосистеми в Антарктида. Снимки Иглика Трифонова  Toку-що, в 07:30h българско време, по сателитния телефон "Иридиум", командирът на базата ни в Антарктика "Св. Кл. Охридски" Драгомир Матеев, съобщи, че след четиридневно плаване през бурния проток Дрейк с бразилския военен кораб "Аlmirante Ary Rongel, въпреки силното вълнение и вятър, първата група на 28 БАЕ, заедно с всичкия багаж, успешно са дебаркирали с надувни гумени лодки "Зодиак" на о-в Ливингстън. Приятна изненада е било, че за разлика от последните няколко години, базата не е затрупана със сняг и групата може веднага да започне изпълнението на многобройните задачи, които предстоят за реализиране.
Фотоизложба, отразяваща историята и развитието на Българската база на остров Ливингстън, Антарктида от създаването й през 1988 г. до днес. Това е фоторазказ за изграждането на едно българско селище, отдалечено на повече от 13 000 км от страната ни, за ентусиазма, невероятния дух и трудностите, през които са преминали няколко българи, изградили основите на базата ни на остров Ливингстън и дали началото на нов етап в науката. Използвани са много архивни кадри от Първата българска антарктическа експедиция, предоставени лично от проф. Христо Пимпирев. Официалното откриване на изложбата е на 9 декември (понеделник) 2019 г. от 17,00 ч. в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Тя може да бъде видяна от 9 до 13 декември 2019 г.  Официална церемония по връчването на Националния флаг от Президента Румен Радев на участниците в 28-та Българска антарктическа експедиция  УСЕЩАНЕТО АНТАРКТИДА  На 8 октомври 2019 г. от 18,00 ч. в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” бе официалното откриване на изложбата „УСЕЩАНЕТО АНТАРКТИДА”. Учениците от V, VI и VII клас на 96 СУ "Лев Николаевич Толстой" и преподавателката им по изобразително изкуство г-жа Ангелина Боянова, които участваха в проекта от програмата ЕКОАНТАР на Българския антарктически институт, получиха грамоти лично проф. Христо Пимпирев и Гергана Лаптева, координатор на програмата. През месец януари творбите на младите художници ще бъдат показани в уникална по рода си изложба на Българската антарктическа база на о-в Ливингстън. Чрез подобни художествени изяви се надяваме проблема за опазване на природата на Ледения континент да достигне до повече хора и всеки един от нас да се замисли с какво би могъл да помогне за запазване на уникалните екосистеми в Антарктида.
След проведения едноседмичен полеви палатъчен лагер на нос Хана, о-в Ливингстън, геолозите д-р Стефан Велев и д-р Камен Бонев и техните колежки бразилката д-р Кристин Тревисан от Чилйския антарктически институт и проф. Шафак Алтънкайнак от Техническия университет в Истанбул, откриха пет нови за Антарктида фосилизирани флористични останки. Те са с възраст около 90 млн, год., което е началото на къснокредната епоха, когато на сега заледения континент са расли субтропични гори и са господствали динозаврите. Те са мигрирали от Патагония до Антарктическия полуостров по временен островен мост, който тогава е съществувал на мястото на пролива на Дрейк. По този мост от Антарктида, някои от растителните видове, появили се за пръв път там са достигнали до Южна Америка. В края на мезозойската ера Антарктида е бил един зелен континент, пълен с живот.
Изследванията на българските геолози и чуждестранните им колеги спомагат за решаване на глобални научни проблеми като връзката на най-южният континент с Патагония и миграцията на растителните и животински видове в края на мезозойската ера, когато е най-топлия период в цялата фанерозойска история на Земята. |
RSS Feed
